Кратка визитка

Д-р Десислав Тасков е кандидат за евродепутат на Българска социалистическа партия в изборите за Европейски парламент на 26 май 2019 г.

Тема 1

ВЪПРОС

По какъв път трябва да върви Европа по темата здравеопазване, макар то да не е част от Европейския договор?

Каква ще е ролята на Европа и Вие като депутати бихте ли работили за повече европейски инициативи в здравеопазването? Смятате ли, че трябва да се засили европейското законодателство и то в какви посоки, при положение, че сте представители на държава, която блокира една от последните инициативи на Европейския съюз – за въвеждането на общоевропейска оценка на здравните технологии, едно от добрите постижения на Европейския парламент?

Първо искам да благодаря на Национална пациентска организация, на колегите до мен и на колегите срещу мен, на съсловните организации – за мен е чест, че сте тук.

Започнахте д-р Хасърджиев с историята на серопозитивния пациент. Аз съм хирург уролог. Няколко пъти досега ми се е случвало да работя с пациент, който е серопозитивен. Често не съм знаел, разбирал съм след това по ниво на левкоцити и т.н.Разликата е била само в това дали знаем или не знаем, дали ще сложим два чифта ръкавици или не, т.е. абсолютно професионално се работи.

Трудно ни е когато системата се крепи повече на морала на лекарите и сестрите, които работят в тази система, а не толкова на правилата и на организацията на работата, защото аз съм убеден, че медицината, здравеопазването е наука, която се развива и ще се развива винаги в интерес на цялото общество. То това е причината да съществува, а не да е насочена само към една определена елитарна част от обществото. Така че, историята на серопозитивния пациент е единичен случай, но ни показва положението на 2,2 млн. българи, които са здравноосигурени и които също са част от тази система на затруднен достъп до медицинска помощ.

Европа трябва да ни спасява в голяма степен и да ни помогне ние да се спасим. Не можем да разглеждаме националните ни проблеми не като европейски, напротив, ние сме европейци. Това, че живеем много по-малко от един средноевропеец, това, че умираме от рак. Трябва да търсим помощ да ги решаваме тези проблеми.

Специално това, което дава Европа – единна европейска лекарствена политика – защо не? Не би ли довело това до увеличаване на реимбурсациите на лекарствата, т.е. по-малко пари от джоба на нашите пациенти.

Второ, това, което казаха преди малко колегите – специализациите. Но не откъслечни, според инициатива на някоя от университетските болници, а именно държавна политика. Там, където сме оголени откъм специалисти, хирургия и високи технологии. И то там, където сме оголени – там Европа да ни помогне.

Трето, можем да искаме помощ от Европа в сферите на профилактика и превенция на онкологията. Защото ние буквално умираме.

ВЪПРОС

Хубаво е да имаме иновации. Но в България сме много рестриктивни ценово и сриваме големите пазари. Поради тази причина много компании просто не желаят да въвеждат иновации. Ако Европа задължи компаниите да въвеждат иновациите, то те биха го направили на високи цени. Как Вие като евродепутати бихте работили в посока разрешаване на огромната несправедливост бедните държави да плащат лекарствата на цени, на които плащат по-богатите държави?

Някой може ли да каже кое колко струва? В България някакво остойностяване имаме ли?

Преди малко г-н Филип Домански го каза в експозето си. Трябва да има солидарност и достъпност, които да не бъдат просто кухи фрази. Трябва да има остойностяване и уеднаквяване на стандартите.

Въпроси и отговори от дискусия:

Д-р Станимир Хасърджиев: Смятате ли, че Европейският съюз трябва да стимулира по-активно някои държави и правителства по-адекватно да се включват в общоевропейските политики? Защото очевидно съществува огромна разлика между активността на отделните държави.

Аз съм много доволен, че колегите говорят за единен Европейски съюз с основен принцип на солидарност и доверие. Говорим за демографски показатели, говорим за достъпност до лекари. Не можем да говорим за притискане на правителства. Ние трябва инфраструктурно да си решим проблемите в системата на здравеопазване в България. Не става въпрос за притискане отвън. Досега какво се е получило? Пожелателен характер. Стига толкова.

Става въпрос на воля. Тук има ли представител на Министерство на здравеопазването? От едната страна, ние седим тук всички, а от другата страна, липсва министърът на здравеопазването.

Д-р Надежда Тодоровска, зам.-главен директор на БЧК: Тук говорим преди всичко за политики на европейско ниво – не само за лекарствена политика, защото здравеопазването не е само лекарствата, а по-скоро за подходи и грижа на хората в съответната държава и наистина Европа дава възможност всяка една държава да си направи собствена политика как да го осъществява. Как Вие като кандидати за евродепутати ще направите така че да има интегриран подход за осъществяването на политика в една застаряваща Европа, така че да може да се осигури социалната и здравната грижа за хората, особено, които са във възраст да не могат сами да се грижат за себе си? Как България в следващия програмен период ще участва по-ефективно във всички програми на ЕС, които позволяват да се използват средствата на ЕС и съответно програмите към ЕК, финансирани за осъществяване на такъв интегриран подход и за въвеждане на иновации – като нови технологии, за грижа за възрастните хора. В два поредни периода на ЕП Български Червен Кръст отправи официално искане и питане към българското правителство за участие на страната ни в т.нар. AEL program и все още ние сме една от много малкото държави, която не е член на тази програма. Т.е. и да искаме да кандидатстваме като партньор или водеца институция по тази програма, няма да ни бъдат осигурени средства.

Ние точно това предлагаме по принцип, разграничаване на лечение от грижи и финансиране на грижите от социалните системи.

Д-р Станимир Хасърджиев: Тече процес в някои европейски държави към обединяване на двете системи – здравната и социалната в едно цяло. Вие от БСП наистина ли предлагате да бъдат тотално разделени в България?

Ами вижте за какво става въпрос. Когато говорим за електронно здравно досие, за което спомена преди малко колежката, ние говорим в момента само за едно поредно сканиране. А реално електронната платформа какво представлява – как се лекува една болест, какъв е резултатът от лечението, колко пъти е лекуван и най-накрая чак колко струва лечението.

Тема 2

ВЪПРОС

Към момента всяка държава в Европа има някакво конкретно развитие по отношение на електронното здравеопазване – направила си е нещо конкретно, което обаче не кореспондира с другите държави и не може да бъде свързано. До 2018 г. всички европейски граждани трябваше да имат достъпно електронно здравно досие. България не само че нищо не е направила за електронното здравеопазване, а и досието се изчерпва само с финансовата информация, налична в НЗОК, за платените клинични пътеки.

Европа трябва да направи така, че електронното здравно досие на всички европейски граждани да бъде ясно и достъпно за лекарите от всички страни – да знаят този пациент с какво е лекуван, какво е заболяването му. Какво е Вашето мнение?  

Въпроси и отговори от дискусия:

Проф. Илко Гетов, председател на Български фармацевтичен съюз: Това, което прави впечатление в тази кампания е, че всъщност се поставят национални проблеми. А изборите са за Европейски парламент и начинът, по който европейските проблеми ще бъдат решени от ЕК и Европейския парламент.

За нас е много интересно в коя европейска група здравеопазването ще бъде поставено като приоритет. Говорим си за достъп, за различия, но някак не виждаме подходите на европейско ниво, които биха били приложими, за да се изравнят неравенствата в здравеопазването. Например в България, в цели региони като Североизточна и Централна Северна България няма нито една денонощна аптека, като за сравнение средното ниво за достъп до фармацевтична услуга нощно време в европейските страни е 30 мин.

Това са неравенства, които вие, като евродепутати, с помощта на европейските политически семейства трябва да търсите решения на национално ниво. Не може ДДС върху лекарствата в България да е 20%, а в Германия да е 8%, в Румъния – 9%, в Обединеното кралство да няма и т.н.

Ето ги неравенствата и диспропорциите, които с ваша помощ могат да бъдат решени. С наша помощ не могат да бъдат решени. Нека да бъдат зададени някакви ключови параметри, които държавите членки трябва да постигнат – процент от БВП за здравеопазване; вътре в този процент някакви пропорции за спешна помощ, за лекарства, за доболнична и болнична помощ, за профилактика и т.н.

Отново говорим за достъпа на българина до фармацевтично здравно обслужване – дали в Ловеч, дали в Аксаково, дали в Берлин.

Относно ДДС върху лекарствата – абсолютно трябва да се намали. И отново преминаваме в националната тема колко трябва да бъдат преките плащания от страна на пациентите. Защото в България говорим за близо 50% доплащания. Сега ни трябват промените, защото утре може да е късно.

БСП още в този бюджет предложи намаляване на ставката за лекарствата и за медицински изделия. Ако ние не се реформираме на национално ниво, каквито и реформи, колкото и пари да наливаме, няма да има достатъчен ефект.

Д-р Станимир Хасърджиев: След като няма законодателен инструмент, който да накара държавите членки, да спазват препоръките на Европейската комисия по въпроса за електронното здравно досие и електронното здравеопазване, как ще работите и ще работите ли за създаване на такова европейско законодателство, което само би могло да помогне на държави като България, които очевидно изостават?

Ако наистина покажем, че искаме да направим нещо, Европа не само, че няма да ни забрани, но ще ни и помогне. Но трябва да кажем, че искаме да го направим. Колко години вече нищо не е постигнато. Наличието на реална електронна платформа е началото, дори и за реформа в целия сектор на здравеопазването.