Кратка визитка

Д-р Веселка Христамян е магистър по дентална медицина и магистър по здравен мениджмънт, представител на Коалиция „Демократична България” в Обществения дебат с кандидатите за евродепутати за Европейски избори 2019 г. Г-жа Цецка Бачкова е доктор на политическите науки и кандидат за евродепутат от Коалиция „Демократична България” за Европейски избори 2019 г.

Тема 1

ВЪПРОС

По какъв път трябва да върви Европа по темата здравеопазване, макар то да не е част от Европейския договор?

Каква ще е ролята на Европа и Вие като депутати бихте ли работили за повече европейски инициативи в здравеопазването? Смятате ли, че трябва да се засили европейското законодателство и то в какви посоки, при положение, че сте представители на държава, която блокира една от последните инициативи на Европейския съюз – за въвеждането на общоевропейска оценка на здравните технологии, едно от добрите постижения на Европейския парламент?

Ще бъда съвсем кратка. Чухме прекрасния доклад на г-н Филип Домански, представителят на Европейската комисия. Там беше засегната тезата, че здравеопазването е основно грижа на националните политики. Ние знаем, че в Европа здравеопазването е извън обхвата на Европейския договор, въпреки че се откриват текстове, които определят неговата роля като базисен ресор.

В последната Харта на основните права на Европейския съюз, чл. 35, ясно се показва и отграничава значението на тази роля, която определя здравеопазването като „достъп” до него и го гарантира като човешко право. Уви, в България това продължава да е проблем, защото тук съществува диспропорция между прилагането на принципа на достъп и осигуряването на възможността това право да бъде еднакво навсякъде в страната ни. България продължава да изпълнява политиката, че основната тежест на закрила на здравето е национална политика и то концентрирана национална политика.

Ние смятаме, че ролята на нашите представители в Европейския парламент трябва да бъде изключително важна в насока създаване на ново законодателство, в което да е включено формиране и изработване на инструменти за своевременно въвеждане и реализиране в срок на това законодателство. Съответно, ако страните членки на Европейския съюз не спазват в срок реализирането, трябва да понесат своите отговорности.

Основно смятаме, че Европа трябва да покаже своето отношение към страните като обединяващ фактор, т.е. ново законодателство.

Коалиция „Демократична България” ще работи в посока и за гарантиране на достъпа до иновативни лечения, когато те са одобрени, да достигнат еднакво бързо и до българите, както до другите европейски граждани. Ние държим на сроковете на прилагане. Няма смисъл от съществуването на нови технологии и иновативни методи на лечение и ние да се опитваме да ги прилагаме, когато те вече нямат тази ефективност.

ВЪПРОС

Хубаво е да имаме иновации. Но в България сме много рестриктивни ценово и сриваме големите пазари. Поради тази причина много компании просто не желаят да въвеждат иновации. Ако Европа задължи компаниите да въвеждат иновациите, то те биха го направили на високи цени. Как Вие като евродепутати бихте работили в посока разрешаване на огромната несправедливост бедните държави да плащат лекарствата на цени, на които плащат по-богатите държави?

Ние сме Европа. Всички екстри на Европа трябва да са екстри и на българските граждани. Определено смятаме, че представителите на Коалиция „Демократична България” биха участвали в изграждането на единни критерии и стандарт с оглед уеднаквяването на остойностяването както на медицинските услуги, така и на медицинските изделия – така че българските граждани да не биват ощетявани. Това е ролята на Европейския парламент. Така че нашите представители ще работят за това – Европа трябва да бъде еднаква за всички.

Въпроси и отговори от дискусия:

Д-р Надежда Тодоровска, зам.-главен директор на БЧК: Тук говорим преди всичко за политики на европейско ниво – не само за лекарствена политика, защото здравеопазването не са само лекарствата, а по-скоро за подходи и грижа на хората в съответната държава и наистина Европа дава възможност всяка една държава да си направи собствена политика как да го осъществява. Как Вие като кандидати за евродепутати ще направите така че да има интегриран подход за осъществяването на политика в една застаряваща Европа, така че да може да се осигури социалната и здравната грижа за хората, особено, които са във възраст да не могат сами да се грижат за себе си? Как България в следващия програмен период ще участва по-ефективно във всички програми на ЕС, които позволяват да се използват средствата на ЕС и съответно програмите към ЕК, финансирани за осъществяване на такъв интегриран подход и за въвеждане на иновации – като нови технологии, за грижа за възрастните хора. В два поредни периода на ЕП Български Червен Кръст отправи официално искане и питане към Българското правителство за участие на страната ни в т.нар. AEL program и все още ние сме една от много малкото държави, която не е член на тази програма. Т.е. и да искаме да кандидатстваме като партньор или водеца институция по тази програма, няма да ни бъдат осигурени средства. 

За разлика от добрите пожелания, Коалиция „Демократична България” има конкретна визия и може да даде предложения по този проблем със застаряването на нацията и разрешаването на тези проблеми както на европейско, така и на национално ниво. По този въпрос ще може най-компетентно да се изкаже г-жа Цецка Бачкова, която е представителят на Коалиция „Демократична България” за Европейския парламент, тъй като тя от години работи по проблема за дългосрочната грижа.

Г-жа Цецка Бачкова, кандидат за евродепутат от Коалиция „Демократична България”:

На мен ми се иска да кажа и няколко думи и по другите неща, които бяха обсъдени. Отстъпих мястото на д-р Христамян, защото смятам, че винаги трябва да се уважава експертността – на човек, който познава и работи в системата.

Не можем да отговорим на това защо българите трябва да плащат скъпи лекарства, при положение, че една от целите на България при интелигентната специализация е да се насърчава фармацевтичната индустрия. България има силна фармацевтична индустрия и ако тя не служи на гражданите и не може да донесе за хората по-ниски цени на лекарствата, е много жалко. Затова уважавам, това което казахте за интегриран подход. Той звучи много сухо и бюрократично, но точно това е интегрираният подход – индустрията да помага на здравеопазването, европейският политик да помага на националния политик или да го притиска и да му помага да разработва добри политики в България.

Това, което исках да кажа за дългосрочната грижа е, че това е една абсолютно изоставена в България тема. Тема, която в ЕС е много висок приоритет. В България не правим нищо. Смятам, че основна роля на представителите ни в Европейския парламент е и това – когато са избрани от една политическа партия, която има възможност да прави реформи, а не само стратегии на хартия, е да създава този натиск – тази енергия. България има нужда от нова социалноосигурителна система, защото грижата, за разлика от много други европейски държави, няма финансиране в България. Тя не е включена като социалноосигурителен риск, тя изобщо не съществува като система. Дори последните искания на хосписите грижата да бъде поета от НЗОК нямаха чуваемост.

А парите от къде ще дойдат? Това електронно здравеопазване, за което България е поискала помощ от ЕК. От колко време го въвеждаме и защо трябва Европа да ни го въведе? Защо, когато се усвояват средствата по структурните фондове, усвояваме всичко и участваме навсякъде, а когато трябва да правим действителни реформи – сме се обърнали за помощ само веднъж. Не, не е работа на Европейската комисия да създава big data в сферата на здравеопазването. Работата на ЕК е да обедини данните на отделните държави. Европейският съюз няма да ни свърши работата, той ще обедини нашите усилия, но ние трябва да положим своите усилия. Не трябва да очакваме някой да дойде и да ни свърши работата. Електронното здравеопазване е тема, за която слушаме от много време, но явно не е удобно то да се реализира в България, защото именно то ще запуши пробойните в системата, заради които нямаме качествено здравеопазване. Просто няма интерес. Аз призовавам и аз ще работя за това, като евродепутат, да има синергия между работата на една партия в ЕП, работата ѝ на национално и работата ѝ на местно ниво. Това е смисълът на съществуването на политическите партии, не можем да си измиваме ръцете, че човек като е евродепутат не може да отговаря за политиките на партията на национално ниво. Крайно време е европейските институции да осъзнаят, че това, че някой ги подкрепя в Европейския парламент или в Съвета на Европа не означава, че не трябва да се контролира какво представители на същата политическа сила правят на национално или на местно ниво. Аз ще държа на интегрирания подход на всички участници във всички власти и да не си измиваме ръцете един с друг.

Д-р Димитър Георгиев, представител на Българска Асоциация по Персонализирана Медицина (БАПЕМЕД): Освен на политическо ниво, има много възможности за работа с Брюксел и европейските институции, които са децентрализирани. Има чудесен финансов механизъм, наречен IMI, който би могъл да финансира българската наука. Какво ще направите Вие, за да стимулирате по-голямото използване на тези възможности в Брюксел?

Персонализираната медицина е бъдещето на България, въобще и на Европа. Тенденциите в момента са центровете в България, където има университетски звена и клиники да създават и организират обучителни панели по персонализирана медицина.

Как биха подпомогнали евродепутатите това нещо да стане един от водещите приоритети на българската медицина и българското здравеопазване? Много лесно – когато се създадат критерии и единна законова рамка, така че финансирането да бъде по конкретни проекти, а не по принцип в системата на здравеопазването. Тогава, когато това финансиране има резултатност, ще има и допълнително вкарване на финанси за тази насока.

Тема 2

ВЪПРОС

Към момента всяка държава в Европа има някакво конкретно развитие по отношение на електронното здравеопазване – направила си е нещо конкретно, което обаче не кореспондира с другите държави и не може да бъде свързано. До 2018 г. всички европейски граждани трябваше да имат достъпно електронно здравно досие. България не само че нищо не е направила за електронното здравеопазване, а и досието се изчерпва само с финансовата информация, налична в НЗОК, за платените клинични пътеки.

Европа трябва да направи така, че електронното здравно досие на всички европейски граждани да бъде ясно и достъпно за лекарите от всички страни – да знаят този пациент с какво е лекуван, какво е заболяването му. Какво е Вашето мнение?

Десет години чакаме да се случи електронното здравеопазване.

Въпроси и отговори от дискусия:

Проф. Илко Гетов, председател на Български фармацевтичен съюз: Това, което прави впечатление в тази кампания е, че всъщност се поставят национални проблеми. А изборите са за Европейски парламент и начинът, по който европейските проблеми ще бъдат решени от ЕК и Европейския парламент.

За нас е много интересно в коя европейска група здравеопазването ще бъде поставено като приоритет. Говорим си за достъп, за различия, но някак не виждаме подходите на европейско ниво, които биха били приложими, за да се изравнят неравенствата в здравеопазването. Например в България, в цели региони като Североизточна и Централна Северна България няма нито една денонощна аптека, като за сравнение средното ниво за достъп до фармацевтична услуга нощно време в европейските страни е 30 мин.

Това са неравенства, на които вие, като евродепутати, с помощта на европейските политически семейства, трябва да търсите решения на национално ниво. Не може ДДС върху лекарствата в България да е 20%, а в Германия да е 8%, в Румъния – 9%, в Обединеното кралство да няма и т.н.

Ето ги неравенствата и диспропорциите, които с ваша помощ могат да бъдат решени. С наша помощ не могат да бъдат решени. Нека да бъдат зададени някакви ключови параметри, които държавите членки трябва да постигнат – процент от БВП за здравеопазване; вътре в този процент някакви пропорции за спешна помощ, за лекарства, за доболнична и болнична помощ, за профилактика и т.н.

Прав е г-н Ковачев затова, че трябва всички заедно да работим в сферата на здравеопазването, така че то да бъде устойчиво, добре разпознаваемо и ефективно за всички граждани в Европа.

По отношение на въпроса как, като европейски представители, бихме могли да променим нещата както на европейско ниво, така и на национално, за мен думите са: електронизация, дигитализация – това е единният общ език. С този единен общ език, например представителите на Коалиция „Демократична България” в бъдешия Европейски парламент биха могли да се борят в две нива. Едното ниво е европейско – там бихме могли да създадем задължителни, унифицирани, единни критерии за уеднаквяване на здравните системи. След това бихме могли да участваме в изграждането на механизми, които могат да доведат до имплементирането на тези критерии на национално ниво, така че тази електронизация в здравеопазването да върне фиска в това, в което очакваме да се върне. Електронизацията ще помогне и за икономическия просперитет на българските граждани.

Нашата подцел е да се адаптират в България на национално ниво вече изградените тук-там електронни здравни системи, които могат да работят като единна такава и чрез нея ние да комуникираме в Европа. Това може да стане по няколко начина, единият от които е финансирането през различни европейски програми или фондове, но определени конкретни политики за конкретна дейност, а не по принцип за системата на здравеопазването.

Д-р Станимир Хасърджиев: След като няма законодателен инструмент, който да накара държавите членки, да спазват препоръките на Европейската комисия по въпроса за електронното здравно досие и електронното здравеопазване, как ще работите и ще работите ли за създаване на такова европейско законодателство, което само би могло да помогне на държави като България, които очевидно изостават?

Коалиция „Демократична България” категорично ще подаде ръка на всяка една инициатива, например като тази на Клъстъра за дигитални решения и иновации в здравеопазването, която нагледно може да покаже, че можем заедно – и пациентските организации, и съсловните организации, и индустрията, а даже и държавата, да работим заедно в името на здравеопазването.

А относно изграждането на електронното здравно досие, ще влязат десетте Е-та като законова рамка и Вие чухте какво казвах през цялото време – единна законова рамка и единни критерии, които да се имплементират на национално ниво, така че машината да работи.