Кратка визитка

Д-р Андрей Ковачев е член на Европейския парламент (ЕП) от Групата на Европейската народна партия (ЕНП), избран през 2009 г. и 2014 г. с листата на ПП ГЕРБ. Кандидат е на ПП ГЕРБ в изборите за Европейски парламент на 26 май 2019 г.

Тема 1 

ВЪПРОС

По какъв път трябва да върви Европа по темата здравеопазване, макар то да не е част от Европейския договор?

Каква ще е ролята на Европа и Вие като депутати бихте ли работили за повече европейски инициативи в здравеопазването? Смятате ли, че трябва да се засили европейското законодателство и то в какви посоки, при положение, че сте представители на държава, която блокира една от последните инициативи на Европейския съюз – за въвеждането на общоевропейска оценка на здравните технологии, едно от добрите постижения на Европейския парламент?

Благодаря на Национална пациентска организация за възможността да участвам в това събитие, както и на всички съсловни организации и заинтересовани страни, които присъстват. Наистина темата е изключително важна. Ние сме европейски граждани, но в същото време европейски пациенти и трябва да имаме достъп до качествено здравеопазване. И тук е големият въпрос, по който и аз работех в последните два мандата на Европейския парламент – какво точно разбираме под добавена стойност на Европа по отношение на помощ към националните правителства за гарантиране на такъв достъп до качествена здравна услуга – адекватна на последните развития в науката. Затова в Европейския парламент, заедно с други мои колеги инициирахме групата за достъп до качествено здравеопазване, която даде и дава платформа на заинтересованите страни на европейско ниво (пациентските организации, на представителите на доставчиците на здравни услуги – на болниците, на лекарите, на сестрите, на здравните служители, на фармацевтичната индустрия, на застрахователната индустрия) да обменят идеи и да се обединят около няколко важни приоритета на европейско ниво, където Европа наистина може да помогне на националните правителства.

Знаете, дебатът между Севера и Юга, Изтока и Запада в Европейския съюз, където едните са много подозрителни към другите и смятат, че едните държави ще се възползват от ресурсите на другите и може би всеки трябва да се спасява сам. Категорично аз не съм за това и смятам, че на европейско ниво можем да доставим много повече знания и информация до националните институции за това те да предоставят добра здравна услуга. Разбира се, и Европейските фондове могат и трябва да бъдат използвани, особено за страна като България, където има какво да добавяме. Беше казано за тази голяма солидарна подкрепа и тук трябва да го подчертаем и натъртим – почти 72 млн. евро подкрепа за българската Спешна медицинска помощ – над 400 линейки, 237 медицински центрове за оборудване. И това мисля, че до 2021 г. трябва да бъде направено.

И тук веднага се казва, че е добре, че ще има линейки, но кой ще работи в тях. Това е наша отговорност и задача да мотивираме. Като казвам „наша”, имам предвид отговорност на национално ниво. Ние можем да ползвам добри европейски практики, но няма как някой друг да ни достави не само линейките, но и здравния персонал.

Темите са много, които трябва да бъдат казани в сферата на здравеопазването – за паралелната търговия, за достъпа до лекарства.

ВЪПРОС

Хубаво е да имаме иновации. Но в България сме много рестриктивни ценово и сриваме големите пазари. Поради тази причина много компании просто не желаят да въвеждат иновации. Ако Европа задължи компаниите да въвеждат иновациите, то те биха го направили на високи цени. Как Вие като евродепутати бихте работили в посока разрешаване на огромната несправедливост бедните държави да плащат лекарствата на цени, на които плащат по-богатите държави?

Това е една тема, която аз съм повдигал в Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европейски парламент, а именно затова, че лекарствата не са обикновен продукт като хляб, сирене или перилни препарати. Да, наистина, ние имаме свободен пазар и говорим затова, че трябва да се намаляват регулациите и ограниченията. Но има неща, които са свързани със здравето, особено иновативните лекарства, които са доказано по-ефективни. Това, което сме повдигали като въпрос в Европейския парламент е, че трябва да има различно третиране за лекарствата по отношение на свободния пазар, точно затова, за да не съществува риск от изсмукване от пазара на бройките лекарства, които са предвидени за нуждите на българските пациенти. По този начин съответната компания няма да се откаже от този пазар, конкретно за България, който и без това е малък, и да рискува пазар като Германия, където могат лекарствата да бъдат продадени на по-високата цена. Така че ние трябва да се стремим да постигнем това – да, общ пазар по отношение на транспорта, роуминга, услугите и т.н. Когато обаче става въпрос за човешкия живот, особено когато става дума за животоспасяващи и иновативни лекарства, трябва да има гаранция или спирачка, която да направи така, че тези лекарства да достигнат и в страните с по-малък БВП с всички проблеми, които имаме и които трябва да наваксаме.
Другата тема – за парите. По отношение на обмяната на информация и особено що се отнася до онкологичните и социалнозначими заболявания (сърдечносъдовите и инфекциозните), именно обмяната на информация, т.нар. big data, които да се генерират, това трябва да бъде финансирано от европейския бюджет. Ние имаме план, в програмата на Манфред Вебер, в областта на онкологията на европейско ниво да не откриваме всеки път топлата вода, като това бъде финансирано от европейския бюджет в сътрудничество с университетите и съответните научни институции.

Въпроси и отговори от дискусия:

Д-р Надежда Тодоровска, зам.-главен директор на БЧК: Тук говорим преди всичко за политики на европейско ниво – не само за лекарствена политика, защото здравеопазването не е само лекарствата, а по-скоро за подходи и грижа на хората в съответната държава и наистина Европа дава възможност всяка една държава да си направи собствена политика как да го осъществява. Как Вие като кандидати за евродепутати ще направите така че да има интегриран подход за осъществяването на политика в една застаряваща Европа, така че да може да се осигури социалната и здравната грижа за хората, особено, които са във възраст да не могат сами да се грижат за себе си? Как България в следващия програмен период ще участва по-ефективно във всички програми на ЕС, които позволяват да се използват средствата на ЕС и съответно програмите към ЕК, финансирани за осъществяване на такъв интегриран подход и за въвеждане на иновации – като нови технологии, за грижа за възрастните хора. В два поредни периода на ЕП Български Червен Кръст отправи официално искане и питане към българското правителство за участие на страната ни в т.нар. AEL program и все още ние сме една от много малкото държави, която не е член на тази програма. Т.е. и да искаме да кандидатстваме като партньор или водеца институция по тази програма, няма да ни бъдат осигурени средства.

За тези конкретни въпроси трябва тук да бъде и представител на правителството и Министерството на здравеопазването, защото по този въпрос трябва правителството да е активното. За участие в подобни програми трябва с общи усилия да призоваваме българското правителство и българското Министерство на здравеопазването да участват по-активно в тези програми.

Същото важи и за въпроса с оценката на здравните технологии и факта, че България има големи резерви относно единна система за клинична оценка. Според мен това не означава, че някой отвън ще ни каже колко да струва дадено лекарство или как да го реимбурсираме, а по-скоро, че ще спестяваме средства, не всеки път всички да правим едно и също, а да споделяме нашия капацитет на европейско ниво. Само ръка за ръка с правителството и българския парламент, ако искате с местната власт, можем тези неща да ги решим. Ние можем каквото искате да ви кажем – ще работим, ще дадем всичко да участваме и т.н. И какво от това? Ние сме съгласни с колегите тук, че ще работим, за да има повече солидарен европейски ангажимент в сферата на образованието и здравеопазването, който заедно с българското правителство да бъде използван. На нас ни трябва ефективен Европейски съюз, интегриран, работещ за гражданите, особено по тази важна тема за здравеопазването.

Но, за да можем да отговорим конкретно по зададения въпрос, тук трябваше да има представител на Министерство на здравеопазването. Ако питате нас дали трябва да участваме ефективно в тези програми – да, аз смятам, че трябва да участваме.

Д-р Димитър Георгиев, представител на Българска асоциация по персонализирана медицина (БАПЕМЕД): Освен на политическо ниво, има много възможности за работа с Брюксел и европейските институции, които са децентрализирани. Има чудесен финансов механизъм, наречен IMI, който би могъл да финансира българската наука. Какво ще направите вие, за да стимулирате по-голямото използване на тези възможности в Брюксел?

Важно е принципът на това, което ние правим в Европейския парламент – даваме платформа на заинтересованите страни. Затова и тук, когато националните институции не реагират на някой проблем, заинтересованите страни трябва да бъдат по-гръмогласни и да го кажат това нещо.

Ние имахме тази инициатива още по времето на министър Десислава Атанасова и на национално ниво започнаха усилията за Партньорството за здраве. Смятам, че тази инициатива трябва да бъде продължена, защото това, което в момента прави Национална пациентска организация е партньорство за здраве със заинтересованите страни, сега конкретно с кандидатите за евродепутати, но това трябва да бъде и с другите заинтересовани страни.

Д-р Станимир Хасърджиев: Вас Ви излъчват политически партии, някои от които правят правителства, други са в Народното събрание, трети не са. Искате да ни кажете, че ние, като заинтересовани страни, трябва да ги притискаме да бъдат активни и да присъстват, и да се ангажират за подобни инициативи и събития?

Ние винаги каним нашите аташета, както българското, така и на другите държави членки, по различните теми – както за Европейския семестър, така и за важните теми, свързани с достъпа до здравна услуга. Направихме проект по отношение как се измерва достъпът до медицинска услуга. Направихме пилотен проект с 250 000 евро, който беше финансиран от ЕК, за да се идентифицират критериите за достъп до здравеопазване в отделните страни членки. Една част от тези аташета се отзовават – включително и българската представителка.

Ние като депутати се опитваме да поддържаме връзка с представителите на националните институции, винаги ги каним навсякъде, говорим с тях. Разбира се, те как съветват министерствата е друг въпрос.

Аз съм правил нееднократно срещи с Министъра, за съжаление, по темата за НТА има разделение в самия ЕС. Тук проблемът не е само български. Не само България,а и Румъния, и Австрия, и Германия са много предпазливи и много бавни в тази насока.

Доколкото съм разбрал правилно въпроса, нашата задача е да убеждаваме. Независимо от коя партия сме, нашата роля е да убеждаваме нашите колеги за важността на ефективното здравеопазване.

Тема 2

ВЪПРОС

Към момента всяка държава в Европа има някакво конкретно развитие по отношение на електронното здравеопазване – направила си е нещо конкретно, което обаче не кореспондира с другите държави и не може да бъде свързано. До 2018 г. всички европейски граждани трябваше да имат достъпно електронно здравно досие. България не само че нищо не е направила за електронното здравеопазване, а и досието се изчерпва само с финансовата информация, налична в НЗОК, за платените клинични пътеки.

Европа трябва да направи така, че електронното здравно досие на всички европейски граждани да бъде ясно и достъпно за лекарите от всички страни – да знаят този пациент с какво е лекуван, какво е заболяването му. Какво е Вашето мнение?

Не само, че Европа трябва да има отношение, но тя дава и средства – 12 млн. лв сега ще бъдат дадени за финализиране на нашата електронна здравна система и тя да стане оперативно-съвместима.

Въпроси и отговори от дискусия:

Проф. Илко Гетов, председател на Български фармацевтичен съюз: Това, което прави впечатление в тази кампания е, че всъщност се поставят национални проблеми. А изборите са за Европейски парламент и начинът, по който европейските проблеми ще бъдат решени от ЕК и Европейския парламент.

За нас е много интересно в коя европейска група здравеопазването ще бъде поставено като приоритет. Говорим си за достъп, за различия, но някак не виждаме подходите на европейско ниво, които биха били приложими, за да се изравнят неравенствата в здравеопазването. Например в България, в цели региони като Североизточна и Централна Северна България няма нито една денонощна аптека, като за сравнение средното ниво за достъп до фармацевтична услуга нощно време в европейските страни е 30 мин.

Това са неравенства, които вие, като евродепутати, с помощта на европейските политически семейства трябва да търсите решения на национално ниво. Не може ДДС върху лекарствата в България да е 20%, а в Германия да е 8%, в Румъния – 9%, в Обединеното кралство да няма и т.н.

Ето ги неравенствата и диспропорциите, които с ваша помощ могат да бъдат решени. С наша помощ не могат да бъдат решени. Нека да бъдат зададени някакви ключови параметри, които държавите членки трябва да постигнат – процент от БВП за здравеопазване; вътре в този процент някакви пропорции за спешна помощ, за лекарства, за доболнична и болнична помощ, за профилактика и т.н.

Ние тук правим един фрагментиран дебат за бъдещето на здравеопазването или визията за България и каква е добавената стойност на Европейския съюз в това. Вкарваме много елементи, които наистина е трудно членовете на Европейския парламент, седейки тук пред вас, да отговорят. Това е много тежък дебат – колко министри на здравеопазването се смениха. Всяка година средствата за здравеопазване се увеличават с 400 млн. лв. Тук не може да се говори като в отбраната – 2% от бюджета за отбрана и трябва да ги стигнем.

Трябва да се използват средствата, но да има политически консенсус, а не отделните партии взаимно да се обвиняват и нападат за конкретни действия.

Това, което правим тук, става част от един много по-голям и по-сериозен дебат за бъдещето на здравеопазването в България. Вие очаквате от нас, като кандидати за евродепутати, да ви кажем визията как ще се решат тези проблеми. Ние можем да ви кажем нашата лична, персоналната визия.

Но иначе начините за подпомагане на отделните държави, които не се справят и изостават, са спазване на препоръките на Европейския семестър, европейските фондове и разбира се работата с българското правителство, независимо от коя партия е. Трябва да работи в синхрон и не може да се прави нещо откъслечно. Визията трябва да бъде дългосрочна и не на парче.

По тази тема за здравеопазването не би трябвало да се самоблокираме, което виждаме в годините назад. Едните започват нещо, другите решават да ги блокират и обратното. Важното е всички да се обединим около приоритетите и проблемите –ако са ни много болниците, да ги направим по-ефективни и т.н. Трябва да има надпартиен консенсус.

Д-р Станимир Хасърджиев: След като няма законодателен инструмент, който да накара държавите членки, да спазват препоръките на Европейската комисия по въпроса за електронното здравно досие и електронното здравеопазване, как ще работите и ще работите ли за създаване на такова европейско законодателство, което само би могло да помогне на държави като България, които очевидно изостават?  

Ние можем да кажем, че ще работим и това е. Това обаче не е достатъчно. На проевропейските партии ни трябва мощна подкрепа за интегрирана, единна и солидарна Европа. В момента на тези избори се говори за разединение, за национализация на сега съществуващи политики, а камо ли в социалната сфера да има по-мощен регулатор. Нека бъдем реалисти. Каквото и да ви кажем в момента, може и да не сработи. Да, ние и тримата можем да кажем, че искаме да се помогне на България в тази сфера.

Със сигурност трябва да кажем след 26 май, че искаме един по-интегриран Европейски съюз. Да стане ясно на северните страни, че подобна интегрирана електронна система няма да бъде в техен ущърб. Когато се получи единна и солидарна Европа, всичко може да се постигне.